Текущи проекти

Име на проекта Биологично активни метаболити на някои видове цианобактерии и механизми на действие (№ КП-06-Н51/ 5)
Ръководител на проекта Доц. д-р Иванка Иванова Тенева
Резюме  Цианобактериите са източник на голям брой биологично активни метаболити с широк спектър на действие. Въпреки, че през последните 30 години са проведени много изследвания за изучаване на биологично активни вещества, произведени от цианобактерии, едва 10-20% от установените цианометаболити са характеризирани по отношение на тяхната химична структура и биологичен потенциал. Основна цел на настоящия проект е да се установят механизмите на действие на клетъчно ниво на биологично активни цианометаболити, изолирани от слабо проучени, но широко разпространени представители на отдел Cyanobacteria. Съчетанието на методи за биологичен анализ и съвременни физикохимични методи ще позволи да се идентифицира и установи структурата на биоактивните цианометаболити, да се идентифицира спектъра на тяхната биологична активност и механизмите на действие.
Доц. д-р Иванка Иванова Тенева
Име на проекта Национална научна програма „БиоАктивМед” – „Нискотоскични биологично активни средства за прецизна медицина”

Ръководител на  проекта и/или

Ръководител на научния колектив от БФ

Проф. д-р Оля Стоилова, БАН

Проф. д-р Велизар Гочев

Резюме  Основната цел на Програмата е разработване на нови нискотоксични биологично активни средства и системи, съдържащи екстракти от природни източници (с растителни или животински произход) от България за превенция и подпомагане на терапията на някои заболявания. Специфичните цели са насочени към: Създаване на нови методологии за изследване на новите нискотоксични биологично активни средства и системи, съдържащи екстракти от природни източници и определяне на качеството и приложимостта им като нови продукти за целите на персонализираната и превантивна медицина; Разработване на алтернативни подходи за борба с инфекциозни, невродегенеративни и злокачествени заболявания за подобряване на качеството на живот на населението.
Проф. д-р Велизар Гочев
Име на проекта Изследване участието на микроРНК молекулите и техните изоформи в установяването и поддържането на ендометриалната възприемчивост (КП-06-Н31/2)
Ръководител на проекта Проф. д-р Галина Яхубян 
Резюме С бързото развитие на технологиите за секвениране от следващо поколение стана ясно, че гените, кодиращи микроРНК могат да произвеждат както канонични микроРНК, така и  техни варианти (изоформи), различаващи се по структура и функционална значимост. Проектът има за цел, прилагайки два типа секвениране от ново поколение – на малки РНК (small RNA-seq) и транскриптом (RNA-seq), да характеризира  експресионната динамика на микроРНК и техните изоформи, както и на иРНК, в естествения ендометриален цикъл. Интегрирането на данните, получени при двата типа секвениране, ще позволи установяването на връзки на микроРНК и техните изоформи както с вероятни генни мишени, така и с гени, кодиращи транскрипционни фактори, и ще направи възможно конструирането на регулаторни мрежи, които да оперират в рецептивния ендометриум на молекулно ниво.
Проф. д-р Галина Яхубян
Име на проекта Метагеномно-базирана детекция на микробиомните съобщества на специфични български кисели теста и подобряване на техните качествени характеристики  (КП-06-Н36/3)

Ръководител  проект  базова организация)

Ръководител на научния колектив от ПУ (партньорска организация)

Проф. д-р Ангел Ангелов, УХТ, Пловдив

Доц. д-р Веселин Баев

Резюме През последните години се наблюдава нарастващ интерес на потребителите към храни, получавани чрез т.нар. традиционни или типични за дадени региони методи. Към тази група продукти, които стават все по-популярни на пазара в Европа, са хляб и хлебни изделия, получени с кисели теста. Целта на проекта е да се направи метагеномно профилиране на микробните съобщества в специфични български кисели теста и да се идентифицират биомаркери за качеството на продукта, чрез които да се контролират  микробните взаимодействия.
Доц. д-р Веселин Баев
Име на проекта Биологично разнообразие и таксономична структура на сем. Iridaceae Juss. в българската флора (КП-06-Н31/5)

Ръководител проект (базова организация)

Ръководител на научния колектив от ПУ (партньорска организация)

Доц. д-р Цветанка Георгиева Райчева, Аграрен университет, Пловдив

Доц. д-р Елена Апостолова-Кузова

Резюме Територията на България, като част от Балканския полуостров, се характеризира като вторичен формообразувателен център за част от видовете в сем. Iridaceae Juss. (Iris, Crocus), доказателство за което е наличието на локален и регионален ендемизъм. Очакваме изследването на нашите видове да даде възможност за изясняване на микроеволюционните процеси, протичащи в големите полиморфни групи, установяване на таксономичната изменчивост и значимостта на България като част от вторичен формообразувателен център с активно протичащи еволюционни процеси.  Разграничаването на видовете от семейството се затруднява, поради малкото на брой, често силно вариабилни и припокриващи се диагностични белези, което води до различни таксономични третирания. Прилагането на съвременни популационно-генетични и молекулярно-таксономични методи ще даде възможност за изясняване казуса по таксономията на видовете.
Доц. д-р Елена Апостолова – Кузова
Име на проекта Европейска академия за течна биопсия – Към широко разпространено клинично приложение на диагностични инструменти, базирани на кръв; Програма Хоризонт 2020, № 765492

Ръководител проект (базова организация)

Ръководител на научния колектив от ПУ (партньорска организация)

Проф. д-р Томас Вюрдингер, Медицински център на Свободен Университет – Амстердам, Нидерландия

Доц. д-р Веселин Баев

Резюме Течните биопсии предлагат минимално инвазивен, безопасен и чувствителен, алтернативен или допълнителен подход за тъканни биопсии, който може да промени управлението на профилактиката, диагностиката и лечението на раковите заболявания. Проектът на Европейската академия за течна биопсия (ELBA) е иновативна мрежа за обучение (ITN), финансирана по програмата на Европейската комисия Мария Склодовска-Кюри, имаща за цел да въведе обещаващата технология за течни биопсии в клиниката с допълнителен фокус върху ранната диагностика на недребноклетъчния рак на белия дроб (NSCLC).
Доц. д-р Веселин Баев
Име на проекта BSB 884 – Съвместен мониторинг за опазване на околната среда в страните от Черноморския басейн

Ръководител проект 

Ръководител на  научния колектив от БФ 

Проф. д-р Невена Милева

Доц. д-р Гана Гечева

Резюме Проектът е насочен към разрешаване на общи проблеми в природните паркове и други защитени територии в региона на Черно море. Общата цел е проектът да допринесе за увеличаване на трансгранични данни от екологичен мониторинг и информация за парковете и защитените територии. Един от основните резултати се очаква да бъде създаването на интелигентна платформа за събиране, обработка и анализ на данни от мониторинга на околната среда чрез уеб-базирана облачна услуга. Онлайн мониторингова система за данни ще интегрира получените резултати и ще служи като платформа за разпространение на информацията. Разработените смарт технологии и мрежата от интелигентни безжични сензори ще служи за провеждане на мониторинг на състоянето на природните местообитания, наличието на инвазивни видове, както и за дистанционно наблюдение на проектните територии, които са чувствителни към климатични пормени и друг антропогенен натиск.
Доц. д-р Гана Гечева
Име на проекта Комплексна оценка на генетични и екологични фактори, свързани със загубите на медоносни пчели (Apis mellifera L.) в България (КП-06-Н51/12)
Ръководител на проекта Проф. д.н. Евгения Н. Иванова
Резюме Медоносните пчели са насекоми с огромно биологично, екологично, стопанско и икономическо значение, както и значим обект на изследвания. Проучванията през последните десетилетия показват, че търсенето на високи икономически резултати и желани етологични характеристики на пчелните семейства води до промяна на природното разнообразие и адаптивните възможности на популациите чрез масов внос и търговия на пчелни майки и рояци. Световните проучвания показват, че ефектите от комерсиализацията в сферата на пчеларството са негативни и се изразяват в проявата на нови вредители и нови болести по пчелите, обща намалена жизненост и устойчивост на семействата към агресивни фактори на околната среда. Доказано е, че хибридизацията крие сериозни опасности за генофонда и генотипната структура на местните популации и за генетичното разнообразие на Apis mellifera в Европа. Тези обстоятелства налагат необходимостта от прилагане на стратегии за научно обосновано развъждане и мерки за опазване здравето и жизнеустойчивостта на местни популации, които са добре адаптирани към конкретните условия на средата. Предвид доказаните ценни качества на българската медоносна пчела, от ключово значение за опазването ѝ е разработването на мерки за съхраняване на националния ѝ генетичен ресурс, както и за провеждането на конкретни мероприятия по проучване, тестване в лабораторни и полеви условия на рискови за здравето и жизнеспособността на медоносните пчели фактори, сред които са и разнообразните по химична природа и механизъм на действие агрохимикали. През последните години в земеделската практика е отчетена тенденцията за широко използване на ново поколение пестициди, които се прилагат в модерното агропроизводство за защита на културните растения от разнообразни вредители. Налице са данни за потенциалната им токсичност спрямо медоносните пчели, която детайлно не е проучена. Не е изследвано и анализирано действието на такива агрохимикали върху темпа на клетъчно делене и върху фертилитетния потенциал.  Не е проучван и възможният им генотоксичен ефект. От друга страна, заради борбата с вароатозата, в пчеларската практика широко се прилагат разнообразни препарати. Макар да са в различна степен ефективни срещу Varoa, те крият и потенциален токсичен риск за самите медоносни пчели, който не е проучван детайлно. На анализ не са подлагани и възможни синергичните взаимодействия между прилаганите с различни цели агрохимикали.
В световните проучвания все по-често като причини за загуби на пчелни семейства се обследват не само различните по тип болести по пчелите, но и фактори като генетичен произход, качества на пчелната майка, приспособеност на местните популации към конкретните условия на средата, глобалните климатични промени, природните бедствия от различно естество и смъртността, причинена от агрохимикали, използвани за третиране на земеделски култури, които се оказват хранителен източник за медоносните пчели.В България през последните години се отчитат все по-тревожни тенденции към повишаване смъртността на медоносните пчели и причините за това биха могли да се търсят в различни направления. Тези обстоятелства мотивират необходимостта от обединени фундаментални научни изследвания в тази област, които да намерят отговори на значими за пчеларската и земеделска общност проблеми, както и да се превърнат в база за систематизирана и целенасочена програма за опазване на медоносните пчели в България.Целта на настоящото проучване е да се направи комплексна оценка на загубите на медоносни пчели в България и чрез използването на интердисциплинарен подход да се проследят и анализират рискови за здравето и жизнеността им фактори, да се проучи и характеризира токсичния ефект на прилагани в земеделската и пчеларската практика агрохимикали, и на базата на получените комплексни резултати да се разработят, предложат и популяризират конкретни мерки за опазване на биоразнообразието на българската медоносна пчела чрез целенасочени грижи за подобряване на здравния статус и жизнеността на популациите ѝ на територията на България. Планираното проучване е в съответствие с основната цел на Националната стратегия за развитие на научни изследвания 2017–2030 защото: ще позволи на екип от утвърдени специалисти в областта на биологията, апидологията и селекцията на медоносните пчели да разгърнат потенциала си при решаване на поставени значими за обществото задачи; ще позволи привличане на млади изследователи (включително студенти) в научен екип, предоставяйки им възможност за участие в реален научен експеримент; ще постави учени, пчелари и земеделци в общ екип за обединени усилия при опазване на медоносните пчели в България чрез дейности, основани на научни принципи; ще предостави възможности за активни контакти и сътрудничество при прилагане на нови технологии с изследователи от цяла Европа, работещи по разрешаването на значимия проблем.
Проф. д.н. Евгения Н. Иванова

Име на проекта Роля на бактериалната L-аспарагиназа за посттранслационни модификации на колаген тип II (CII) и развитие на ревматоиден артрит (КП-06-Австрия-3)
Ръководител на проекта Проф. д-р Балик Джамбазов
Резюме Целите на този проект са: (1) да се установят и характеризират посттранслационните модификации на имунодоминантните епитопи от колаген тип II (CII), причинени от бактериална L-аспарагиназа, (2) да се изследват тези модификации в животински модели за ревматоиден артрит по време на развитието на болестта, както и тяхната роля за индуцирането, развитието и патогенезата на заболяването, (3) да се изследват Т- и В-клетъчните отговори, както и на тяхната крос-реактивност срещу различни посттранслационно модифицирани имунодоминантни епитопи от бактериална L-аспарагиназа, (4) да се изследва възможното влияние върху цитокиновите нива и профили. Изследванията ще определят ролята на посттранслационните модификации, предизвикани от бактериалната L-аспарагиназа за патогенезата на артрита и ще предложат нови възможности за диагностика и лечение.

Име на проекта Диагностично и прогностично значение на нови биомаркери при остеоартроза и потенциал за болесто-модифициращи терапевтични интервенции (КП-06-ПН-33/9
Ръководител на проекта Проф. д-р Балик Джамбазов
Резюме В настоящия проект си поставяме за цел да изследваме комбинация от маркери за хрущялна деструкция – серумни нива на COMP, MMP-13 и Coll 2-1 (продукт от деструкцията на колаген тип II) при пациенти с ОА на колянна става. Има данни, че медикаменти, инхибиращи костната резорбция (като бифосфонати) могат да имат протективен ефект по отношение прогресията на ОА, но данните са оскъдни и този клас медикаменти не се прилагат в комбинирания подход при пациенти с ОА. Ще оценим ролята на бифосфонатите при експериментален модел на ОА, като се планира да се анализират нивата на маркери на хрущялна деструкция (серумно ниво на ММP-13, серумен COMP, C2-1) и хистологични промени в ставните структури след приложението на бифосфонат.

Име на проекта Синтез и проучване на биологичната активност на нови системи за целенасочено лекарствено въздействие, базирани на Au, FeOx и Au-FeOx наночастици
Ръководител на проекта Доц. д-р Цветелина Бацалова
Резюме Проектът цели да допринесе за разрешаване на приоритетна задача във фармакологията – създаване на нови противоракови агенти, базирани на материали, съдържащи Au, FeOx и Au-FeOx наночастици, които могат да се използват като системи за таргетно доставяне на лекарства. За да се постигне това, се прилага комплексна синтетична техника, която включва използването на метало-изпарителен синтез (MVS) за получаване на Au, FeOx и Au-FeOx наночастици, тяхното конюгиране с цитостатика метотрексат и последваща модификация на получената система с полиетиленгликол или поливинилпиролидон, както и анализи на биологичната активност и потенциално биомедицинско приложение на получените материали на всеки етап от синтетичния процес.

Изследователски центрове

• Център за изследване факторите, повлияващи имплантацията на човешкия ембрион и оценка и модулиране на ендометриалната рецептивност;
• Мултифункционална лаборатория за селекционна, популационна и екологична генетика;
• Специализиран център за научна, обучителна и диагностична работа за нуждите на апидологията и серикологията в България;
• Изследователски център за проучване структурата на пребиотици и техния функционален потенциал, спрямо микроорганизмите, асоциирани с човешкото здраве.