Текущи проекти
| Име на проекта | Биологично активни метаболити на някои видове цианобактерии и механизми на действие (№ КП-06-Н51/ 5) |
| Ръководител на проекта | Доц. д-р Иванка Иванова Тенева |
| Резюме | Цианобактериите са източник на голям брой биологично активни метаболити с широк спектър на действие. Въпреки, че през последните 30 години са проведени много изследвания за изучаване на биологично активни вещества, произведени от цианобактерии, едва 10-20% от установените цианометаболити са характеризирани по отношение на тяхната химична структура и биологичен потенциал. Основна цел на настоящия проект е да се установят механизмите на действие на клетъчно ниво на биологично активни цианометаболити, изолирани от слабо проучени, но широко разпространени представители на отдел Cyanobacteria. Съчетанието на методи за биологичен анализ и съвременни физикохимични методи ще позволи да се идентифицира и установи структурата на биоактивните цианометаболити, да се идентифицира спектъра на тяхната биологична активност и механизмите на действие. |
| Доц. д-р Иванка Иванова Тенева |  |
| Име на проекта | Национална научна програма „БиоАктивМед” – „Нискотоскични биологично активни средства за прецизна медицина” |
|
Ръководител на проекта и/или Ръководител на научния колектив от БФ |
Проф. д-р Оля Стоилова, БАН Проф. д-р Велизар Гочев |
| Резюме | Основната цел на Програмата е разработване на нови нискотоксични биологично активни средства и системи, съдържащи екстракти от природни източници (с растителни или животински произход) от България за превенция и подпомагане на терапията на някои заболявания. Специфичните цели са насочени към: Създаване на нови методологии за изследване на новите нискотоксични биологично активни средства и системи, съдържащи екстракти от природни източници и определяне на качеството и приложимостта им като нови продукти за целите на персонализираната и превантивна медицина; Разработване на алтернативни подходи за борба с инфекциозни, невродегенеративни и злокачествени заболявания за подобряване на качеството на живот на населението. |
| Проф. д-р Велизар Гочев |  |
| Име на проекта | Изследване участието на микроРНК молекулите и техните изоформи в установяването и поддържането на ендометриалната възприемчивост (КП-06-Н31/2) |
| Ръководител на проекта | Проф. д-р Галина Яхубян |
| Резюме | С бързото развитие на технологиите за секвениране от следващо поколение стана ясно, че гените, кодиращи микроРНК могат да произвеждат както канонични микроРНК, така и техни варианти (изоформи), различаващи се по структура и функционална значимост. Проектът има за цел, прилагайки два типа секвениране от ново поколение – на малки РНК (small RNA-seq) и транскриптом (RNA-seq), да характеризира експресионната динамика на микроРНК и техните изоформи, както и на иРНК, в естествения ендометриален цикъл. Интегрирането на данните, получени при двата типа секвениране, ще позволи установяването на връзки на микроРНК и техните изоформи както с вероятни генни мишени, така и с гени, кодиращи транскрипционни фактори, и ще направи възможно конструирането на регулаторни мрежи, които да оперират в рецептивния ендометриум на молекулно ниво. |
| Проф. д-р Галина Яхубян |  |
| Име на проекта | Метагеномно-базирана детекция на микробиомните съобщества на специфични български кисели теста и подобряване на техните качествени характеристики (КП-06-Н36/3) |
|
Ръководител проект базова организация) Ръководител на научния колектив от ПУ (партньорска организация) |
Проф. д-р Ангел Ангелов, УХТ, Пловдив Доц. д-р Веселин Баев |
| Резюме | През последните години се наблюдава нарастващ интерес на потребителите към храни, получавани чрез т.нар. традиционни или типични за дадени региони методи. Към тази група продукти, които стават все по-популярни на пазара в Европа, са хляб и хлебни изделия, получени с кисели теста. Целта на проекта е да се направи метагеномно профилиране на микробните съобщества в специфични български кисели теста и да се идентифицират биомаркери за качеството на продукта, чрез които да се контролират микробните взаимодействия. |
| Доц. д-р Веселин Баев |  |
| Име на проекта | Биологично разнообразие и таксономична структура на сем. Iridaceae Juss. в българската флора (КП-06-Н31/5) |
|
Ръководител проект (базова организация) Ръководител на научния колектив от ПУ (партньорска организация) |
Доц. д-р Цветанка Георгиева Райчева, Аграрен университет, Пловдив Доц. д-р Елена Апостолова-Кузова |
| Резюме | Територията на България, като част от Балканския полуостров, се характеризира като вторичен формообразувателен център за част от видовете в сем. Iridaceae Juss. (Iris, Crocus), доказателство за което е наличието на локален и регионален ендемизъм. Очакваме изследването на нашите видове да даде възможност за изясняване на микроеволюционните процеси, протичащи в големите полиморфни групи, установяване на таксономичната изменчивост и значимостта на България като част от вторичен формообразувателен център с активно протичащи еволюционни процеси. Разграничаването на видовете от семейството се затруднява, поради малкото на брой, често силно вариабилни и припокриващи се диагностични белези, което води до различни таксономични третирания. Прилагането на съвременни популационно-генетични и молекулярно-таксономични методи ще даде възможност за изясняване казуса по таксономията на видовете. |
| Доц. д-р Елена Апостолова – Кузова |  |
| Име на проекта | Европейска академия за течна биопсия – Към широко разпространено клинично приложение на диагностични инструменти, базирани на кръв; Програма Хоризонт 2020, № 765492 |
|
Ръководител проект (базова организация) Ръководител на научния колектив от ПУ (партньорска организация) |
Проф. д-р Томас Вюрдингер, Медицински център на Свободен Университет – Амстердам, Нидерландия Доц. д-р Веселин Баев |
| Резюме | Течните биопсии предлагат минимално инвазивен, безопасен и чувствителен, алтернативен или допълнителен подход за тъканни биопсии, който може да промени управлението на профилактиката, диагностиката и лечението на раковите заболявания. Проектът на Европейската академия за течна биопсия (ELBA) е иновативна мрежа за обучение (ITN), финансирана по програмата на Европейската комисия Мария Склодовска-Кюри, имаща за цел да въведе обещаващата технология за течни биопсии в клиниката с допълнителен фокус върху ранната диагностика на недребноклетъчния рак на белия дроб (NSCLC). |
| Доц. д-р Веселин Баев | |
| Име на проекта | BSB 884 – Съвместен мониторинг за опазване на околната среда в страните от Черноморския басейн |
|
Ръководител проект Ръководител на научния колектив от БФ |
Проф. д-р Невена Милева Доц. д-р Гана Гечева |
| Резюме | Проектът е насочен към разрешаване на общи проблеми в природните паркове и други защитени територии в региона на Черно море. Общата цел е проектът да допринесе за увеличаване на трансгранични данни от екологичен мониторинг и информация за парковете и защитените територии. Един от основните резултати се очаква да бъде създаването на интелигентна платформа за събиране, обработка и анализ на данни от мониторинга на околната среда чрез уеб-базирана облачна услуга. Онлайн мониторингова система за данни ще интегрира получените резултати и ще служи като платформа за разпространение на информацията. Разработените смарт технологии и мрежата от интелигентни безжични сензори ще служи за провеждане на мониторинг на състоянето на природните местообитания, наличието на инвазивни видове, както и за дистанционно наблюдение на проектните територии, които са чувствителни към климатични пормени и друг антропогенен натиск. |
| Доц. д-р Гана Гечева |  |
| Име на проекта | Комплексна оценка на генетични и екологични фактори, свързани със загубите на медоносни пчели (Apis mellifera L.) в България (КП-06-Н51/12) |
| Ръководител на проекта | Проф. д.н. Евгения Н. Иванова |
| Резюме | Медоносните пчели са насекоми с огромно биологично, екологично, стопанско и икономическо значение, както и значим обект на изследвания. Проучванията през последните десетилетия показват, че търсенето на високи икономически резултати и желани етологични характеристики на пчелните семейства води до промяна на природното разнообразие и адаптивните възможности на популациите чрез масов внос и търговия на пчелни майки и рояци. Световните проучвания показват, че ефектите от комерсиализацията в сферата на пчеларството са негативни и се изразяват в проявата на нови вредители и нови болести по пчелите, обща намалена жизненост и устойчивост на семействата към агресивни фактори на околната среда. Доказано е, че хибридизацията крие сериозни опасности за генофонда и генотипната структура на местните популации и за генетичното разнообразие на Apis mellifera в Европа. Тези обстоятелства налагат необходимостта от прилагане на стратегии за научно обосновано развъждане и мерки за опазване здравето и жизнеустойчивостта на местни популации, които са добре адаптирани към конкретните условия на средата. Предвид доказаните ценни качества на българската медоносна пчела, от ключово значение за опазването ѝ е разработването на мерки за съхраняване на националния ѝ генетичен ресурс, както и за провеждането на конкретни мероприятия по проучване, тестване в лабораторни и полеви условия на рискови за здравето и жизнеспособността на медоносните пчели фактори, сред които са и разнообразните по химична природа и механизъм на действие агрохимикали. През последните години в земеделската практика е отчетена тенденцията за широко използване на ново поколение пестициди, които се прилагат в модерното агропроизводство за защита на културните растения от разнообразни вредители. Налице са данни за потенциалната им токсичност спрямо медоносните пчели, която детайлно не е проучена. Не е изследвано и анализирано действието на такива агрохимикали върху темпа на клетъчно делене и върху фертилитетния потенциал. Не е проучван и възможният им генотоксичен ефект. От друга страна, заради борбата с вароатозата, в пчеларската практика широко се прилагат разнообразни препарати. Макар да са в различна степен ефективни срещу Varoa, те крият и потенциален токсичен риск за самите медоносни пчели, който не е проучван детайлно. На анализ не са подлагани и възможни синергичните взаимодействия между прилаганите с различни цели агрохимикали. В световните проучвания все по-често като причини за загуби на пчелни семейства се обследват не само различните по тип болести по пчелите, но и фактори като генетичен произход, качества на пчелната майка, приспособеност на местните популации към конкретните условия на средата, глобалните климатични промени, природните бедствия от различно естество и смъртността, причинена от агрохимикали, използвани за третиране на земеделски култури, които се оказват хранителен източник за медоносните пчели.В България през последните години се отчитат все по-тревожни тенденции към повишаване смъртността на медоносните пчели и причините за това биха могли да се търсят в различни направления. Тези обстоятелства мотивират необходимостта от обединени фундаментални научни изследвания в тази област, които да намерят отговори на значими за пчеларската и земеделска общност проблеми, както и да се превърнат в база за систематизирана и целенасочена програма за опазване на медоносните пчели в България.Целта на настоящото проучване е да се направи комплексна оценка на загубите на медоносни пчели в България и чрез използването на интердисциплинарен подход да се проследят и анализират рискови за здравето и жизнеността им фактори, да се проучи и характеризира токсичния ефект на прилагани в земеделската и пчеларската практика агрохимикали, и на базата на получените комплексни резултати да се разработят, предложат и популяризират конкретни мерки за опазване на биоразнообразието на българската медоносна пчела чрез целенасочени грижи за подобряване на здравния статус и жизнеността на популациите ѝ на територията на България. Планираното проучване е в съответствие с основната цел на Националната стратегия за развитие на научни изследвания 2017–2030 защото: ще позволи на екип от утвърдени специалисти в областта на биологията, апидологията и селекцията на медоносните пчели да разгърнат потенциала си при решаване на поставени значими за обществото задачи; ще позволи привличане на млади изследователи (включително студенти) в научен екип, предоставяйки им възможност за участие в реален научен експеримент; ще постави учени, пчелари и земеделци в общ екип за обединени усилия при опазване на медоносните пчели в България чрез дейности, основани на научни принципи; ще предостави възможности за активни контакти и сътрудничество при прилагане на нови технологии с изследователи от цяла Европа, работещи по разрешаването на значимия проблем. |
| Проф. д.н. Евгения Н. Иванова |  |
| Име на проекта | Роля на бактериалната L-аспарагиназа за посттранслационни модификации на колаген тип II (CII) и развитие на ревматоиден артрит (КП-06-Австрия-3) |
| Ръководител на проекта | Проф. д-р Балик Джамбазов |
| Резюме | Целите на този проект са: (1) да се установят и характеризират посттранслационните модификации на имунодоминантните епитопи от колаген тип II (CII), причинени от бактериална L-аспарагиназа, (2) да се изследват тези модификации в животински модели за ревматоиден артрит по време на развитието на болестта, както и тяхната роля за индуцирането, развитието и патогенезата на заболяването, (3) да се изследват Т- и В-клетъчните отговори, както и на тяхната крос-реактивност срещу различни посттранслационно модифицирани имунодоминантни епитопи от бактериална L-аспарагиназа, (4) да се изследва възможното влияние върху цитокиновите нива и профили. Изследванията ще определят ролята на посттранслационните модификации, предизвикани от бактериалната L-аспарагиназа за патогенезата на артрита и ще предложат нови възможности за диагностика и лечение. |
| Име на проекта | Диагностично и прогностично значение на нови биомаркери при остеоартроза и потенциал за болесто-модифициращи терапевтични интервенции (КП-06-ПН-33/9 |
| Ръководител на проекта | Проф. д-р Балик Джамбазов |
| Резюме | В настоящия проект си поставяме за цел да изследваме комбинация от маркери за хрущялна деструкция – серумни нива на COMP, MMP-13 и Coll 2-1 (продукт от деструкцията на колаген тип II) при пациенти с ОА на колянна става. Има данни, че медикаменти, инхибиращи костната резорбция (като бифосфонати) могат да имат протективен ефект по отношение прогресията на ОА, но данните са оскъдни и този клас медикаменти не се прилагат в комбинирания подход при пациенти с ОА. Ще оценим ролята на бифосфонатите при експериментален модел на ОА, като се планира да се анализират нивата на маркери на хрущялна деструкция (серумно ниво на ММP-13, серумен COMP, C2-1) и хистологични промени в ставните структури след приложението на бифосфонат. |
| Име на проекта | Синтез и проучване на биологичната активност на нови системи за целенасочено лекарствено въздействие, базирани на Au, FeOx и Au-FeOx наночастици |
| Ръководител на проекта | Доц. д-р Цветелина Бацалова |
| Резюме | Проектът цели да допринесе за разрешаване на приоритетна задача във фармакологията – създаване на нови противоракови агенти, базирани на материали, съдържащи Au, FeOx и Au-FeOx наночастици, които могат да се използват като системи за таргетно доставяне на лекарства. За да се постигне това, се прилага комплексна синтетична техника, която включва използването на метало-изпарителен синтез (MVS) за получаване на Au, FeOx и Au-FeOx наночастици, тяхното конюгиране с цитостатика метотрексат и последваща модификация на получената система с полиетиленгликол или поливинилпиролидон, както и анализи на биологичната активност и потенциално биомедицинско приложение на получените материали на всеки етап от синтетичния процес. |
Изследователски центрове
• Център за изследване факторите, повлияващи имплантацията на човешкия ембрион и оценка и модулиране на ендометриалната рецептивност;
• Мултифункционална лаборатория за селекционна, популационна и екологична генетика;
• Специализиран център за научна, обучителна и диагностична работа за нуждите на апидологията и серикологията в България;
• Изследователски център за проучване структурата на пребиотици и техния функционален потенциал, спрямо микроорганизмите, асоциирани с човешкото здраве.